FAQ Search Memberlist Usergroups Profile Log in to check your private messages
.::SkyNet.CoM::. Forum Index  Log in  Register
Българска граматика

 
Post new topic   Reply to topic    .::SkyNet.CoM::. Forum Index -> Наука
View previous topic :: View next topic  
Author Message
gecata
ModeratoR
ModeratoR


Joined: 05 Mar 2007
Posts: 30
Location: xxxx

PostPosted: Tue Mar 06, 2007 7:46 am    Post subject: Българска граматика Reply with quote

Образование :: Българска граматика

Заглавие: Българска граматика В резултат от обсъждане на екипа на asl-bg.com по темата с многобройните грешки в потребителските постове, пускам тази тема с цел образоване на потребителите с напътствия и съвети как да пишем правилно. Не забравяйте, че живеем в България и е най- малкото въпрос на родолюбие да зачитаме ценностите и правилата на родния ни език. Всеки може да допълва правилата с обяснения на често срещани грешки, теория на българската граматика и др.

Започвам с поправките на няколко забелязани от мен грешки, които бих желал да разясня.

Глаголите в 1л, мн.ч. завършват на -ме, когато в 1л, ед.ч. завършват на -м. Във всички останали случаи глаголите в 1л, мн.ч. завършват на -м!

Пример:
Грешно: учиме, вървиме, държиме
Правилно: учим, вървим, държим (съответно от уча, вървя, държа)
Правилно: сърфираме, постваме (от сърфирам, поствам)

Как членуваме имената от м.р., ед.ч.?

Членуването - ад за огромна степен от потребителите в Интернет пространството, а се обяснява само с няколко прости правила.

1. Пълен член поставяме на дума, която може да заместим с ТОЙ в изречението:

Потребителят преглежда форума. (той преглежда форума)
Форумът е развлекателен. (той е развлекателен)

2. Кратък член поставяме на дума, която може да заместим с местоимението НЕГО:

Чатът вреди на младежа (той вреди на него)

3. Кратък член поставяме на думи, които се намират след предлог (за справка - горния пример).

Понякога обаче настава объркване кой върши действието, коя е главната и коя е второстепенната част и други. Важно е да се отбележи още една особеност на членуването:

4. Ако две думи от м.р., ед.ч. са свързани със спомагателен глагол СЪМ в 3л., ед.ч. (той е..., тя е..., то е...) и се отнасят за един и същи субект, може да използваме връзката ТОЙ е ТОЙ, където двете думи са с пълен член!

Програмистът и дизайнерът обработват системата.
Вратарят и защитникът играят в екип. - двама вършители на действието!

Още членуване при думи от ж.р., ед.ч.:

Често срещам думи, неправилно членувани в ж.р., ед.ч., като се изпуска едната съгласна -т в думата. Правилото е просто: членуването на думи от ж.р., ед.ч. се извършва, като в края на думата се добави наставката -та, пример:

масата, нощта, пустошта, пролетта.
Забележете: в пустошта ш и т не прерастват в 'щ и в пролетта последното -т се запазва!


Още: http://asl-bg.com/club/viewtopic.php?t=4168&highlight= Сноу - 18.11.2005 18:34:57
Заглавие: Ето малко и от мен Правопис на някои думи:
1. Колебания между "О" и "У" :
1.1 С буквата "О" се пишат: одобрявам, одухотворявам, окуражавам, оползотворявам; щуротия, дреболия;
1.2 С буквата "У" се пишат: убеждавам, уважавам, уведомявам, увековечавам, увеличавам, усвоявам, уточнявам, учудвам;
2. Ето някои думи, при писането на които често се допускат грешки: актуален, акумулатор, вакуум, евакуация, евентуално, конкуренция, манипулирам, монумент, обособявам, тротоар;
3. Изпускане на съгласни(елизия): [I] известна, вестник, местна, съвестно, завистлив, пластмаса, бездна, безвъзмездно, надеждно, мощна, нощна, помощна; nofearinc - 18.11.2005 19:10:27
Заглавие: Множествено число.

За някои - нелепа грешка, но за други - често правена такава, затова е важно да се отбележи, че всички съществителни имена в мн. число завършват на -и! Понякога срещам думи в мн.ч. с й накрая, което е недопустимо!

В този ред на мисли:

На места виждам иЗкам и изобщо други дебилизми, свързани със с/з.
Правилото ще се опитам да обясня така:

Из- е наставка, пише се З, когато е наставка пред дума, която има смисъл
Пример: иЗмивам (от мия)
иЗяждам (от ям)
изхабявам (от хабя)

Когато думата няма смисъл - 'с'

иСкам (няма дума кам, нали?)
иСкрен (крен!?)

~~~~~~~
Простото правило с/със в/във:

СЪС е предлог, който се поставя преди думи, започващи със с или з, пример:

Летя със самолет.
Храня се със сандвич.
-Сега съм добре със здравето!

В останалите случаи се поставя предлогът с [изключвам стихотворните форми, където се поставя за благозвучие или за допълване определен брой срички]

ВЪВ е предлог, който се поставя пред думи, започващи с в или ф, пример:

Срещнах много нови приятели във форума.
Загубих си гривната във водата.

~~~~~~~~~~
Правилото за двойно -н:

Когато думата в ед.ч. завършва на -нен, в мн.ч. се пише -нни, в противен случай се пише с едно -н, пример: есенен - есенни

Важно!
фин - фини, рожден - рождени, естествен - естествено/и
Именно се пише с двойно -н, защото произлиза от именен, а не имен! MasterCop - 23.12.2005 08:46:22
Заглавие: Следващите основни правила не са за да си помислите, че сте неграмотни. На базата на тях са написани повечето текстови редактори (примерно WORD) и ако ги спазвате, ще си имате много по-малко главоболия във форума и в училище Намигащ !


Употреба на главни букви

Главни букви се пишат в следните случаи:

1. В началото на изречението и при започване на пряка реч след двоеточие /или след тире/.
2. В собствени имена:

* в имена на лица, в презимена и в прякори.
* в имена на географски обекти като държави, селища, местности, морета, езера, реки, планини, улици.
* в думите Изток, Запад, Север, Юг, когато са употребени в смисъл на земи, страни, народи.
* в имена на небесни тела като астрономически понятия.
* в названия на учреждения, дружества, институти, книги, фирми.

Забележки:
o Когато наименованието е сложно, с главна буква в горните случаи /т. 2 и 5/ се пише само първата дума: Стара планина, Българска академия на науките, Велико народно събрание.
o Ако втората част е собствено име, и двете думи се пишат с главни букви: Стара Загора, Горна Оряховица, Луда Яна, Долни Дъбник.
o Ако съставното име съдържа прилагателно северен, източен и пр., и двете части се пишат с главна буква: Северна Европа.



* с главна буква могат да се пишат важни за нас исторически събития или пък събития със световно историческо значение: Възраждането, Априлското въстание, Реформацията.

Забележка:
o
Имената на месеците, дните на седмицата, народностите, езиците, вероизповеданията се пишат с малка буква: славянин, български език, християнин.



* титли, звания, служби и чинове в писмени молби, доклади, рапорти и т. н. се пишат с главна буква при обръщение и отправяне (адресиране): господин Министър на отбраната, господин Директор.

3. В прилагателни, образувани от собствени имена, главна буква се пише в следните случаи:

* в притежателни прилагателни, образувани от имена на лица и животни: Нютонов закон, Шекспирова драма, Ботеви тържества.
* относителни прилагателни на –ски /-шки/, обраузвани от географски имена, се пишат с главна буква, когато са употребени в смисъл на собствени имена: Софийска област, Дунавска равнина, Охридско езеро, Тракийска низина, но тракийско вино, френска поезия, китайска коприна.

4. С главна буква се пишат местоимения, употребени в учтива форма: Вие, Ви, Вас, Ваш.


Пренасяне на срички

Едносрични думи не се пренасят. При пренасяне на част от думи на нов ред се отделят само цели срички. В някои случаи – при събиране на повече съгласни заедно, границата на сричката не е винаги на практика достатъчно ясна - затова се допуска в такива случаи известна свобода. Пренасянето става по следните практически правила.

1. Една съгласна между две гласни се пренася винаги с втората гласна: зи-ма, дне-вен, ра-йон.
2. От група съгласни между две гласни се пренася поне една съгласна с втората гласна: рав-нина и ра-внина, друже-ство и дружест-во.
3. Съгласната й, ако стои пред друга съгласна, остава винаги на първия ред: край-на, софий-ски.
4. Двойни съгласни се разделят винаги: есен-но, времен-но.
5. Сама гласна в края на думата не се пренася на нов ред: уме-ние, а не умени-е.
6. Представките не се разделят, а остават цели на първия ред: над-мощие
/не на-дмощие/, по-хвала /не пох-вала/.



Правила за писане на препинателни знаци

1. След препинателните знаци точка, запетая, удивителна, въпросителна, двоеточие, точка и запетая, се оставя интервал, а преди тях - не! Пишат се плътно до предната дума.
2. Пред начални и след крайни кавички и скоби се оставя интервал.
3. “Тирето” се обгражда с интервал, когато е употребено вместо пропусната дума, двойно изразяване на подлог, когато огражда вмъкнати изрази, или отделя независими едно от друго изречения, а също и при пряка реч
4. “Тирето” се пише без интервал при писане на сложни /съставни/ думи /например физико-математически/ и при степенуване /например: по-голям, най-голям/.
5. Преди “тире” за пренасяне не се оставя интервал.
6. Многоточие се пише с три последователни точки, като след последната се оставя интервал.


Препинателни знаци

1. Точка

* Точка се пише в края на изявителни или спокойно изказани повелителни изречения, например : Кажи си името. Не бързай толкова.
* След заглавия и имена на автори, когато стоят на отделен ред, не се пише точка.
* За дати е възприето следното означение: 8. II. 1994 г. - с точка след деня и месеца за отделяне на цифрите, но 8 февруари 1994 г. – без точка. След цифри, които означават година, страница, параграф и подобни, не се пише точка: 1994 г., 226 стр., § 15 и др.
* Точка се поставя като условен граничен знак след съкращения, при които е изпуснат края на думата: напр. = например, ед. ч. = единствено число и мн. др. – много други.

2. Въпросителна

* Въпросителна се пише в края на въпросителни изречения, например: Какво е това? Сън? Истина? Кошмар? – Какво им струва, ако дадат един франк на един българин за книгата му?
* След подчинено въпросително изречение /косвен въпрос/ не се пише въпросителна, ако главното изречение не е въпросително, например: Първата ми дума беше да попитам имам ли известие от брата си.
* В заглавия обикновено не се пише въпросителна /”За какво се борим”/. Когато обаче заглавието представлява въпрос, обърнат за по-силно въздействие към читателите, въпросителна се пише /”За какво се борим?”/.

3. Удивителна

* Удивителна се пише в края на възклицателни или енергично изказани повелителни изречения, например: Колко е хубаво! Кажи си името! Не бързай толкова!
* Също и след обръщения и междуметия, които изразяват силни чувства:
Браво! – Братя мили!

4. Запетая

* В рамките на простото изречение запетая се употребява:

- За отделяне на еднородни части помежду им.
o При изреждане.

Забележка:

Не се пише запетая при еднократно употребен съюз и, или.

o При противопоставяне на еднородни части, свързани със съюзи: а, но, обаче, пък, ама, ами, ала, например: Ицо е дебел, но бърз футболист. Срещата е днес, а не утре.
o При изреждане на еднородни части в повторителни съюзи – и, или – или, нито – нито, ту – ту и пр., се пише запетая пред всяко ново повтаряне на дадения съюз /но не и в самото начало/, например: Той не изпитваше ни страх, ни болка, ни срам.
o При еднородни части, свързани със съюзи както - така и
колкото – толкова, се пише запетая само пред втория съюз, например: Колкото по-бързо, толкова по-добре.
o За отделяне на повтарящи се думи помежду им.

- За отделяне на вметнати /в най-общ смисъл/ думи и изрази като обръщения, междуметия, вметнати пояснения.

* Обръщения и междуметия: Благодаря ви, братя мили, за честта. – Братя мили, благодаря ви за честта. – Благодаря ви за честта, братя мили.
* Вметнати изрази /предимно глаголни/ като: разбира се, да кажем, надявам се, мисля, изглежда, струва ми се, тъй да се каже, напротив, обратно, от една страта, например: Ти, разбира се, няма да допуснеш това. – Това, мисля, е достатъчно.

Забележка:

Не се отделят със запетая от другите части на изречението думи като обаче, наистина, може би, следователно, по такъв начин, като че ли, сякаш, навярно, вероятно, очевидно в случаи като следнитте: Той обаче не изпълни обещанието си. – Ти например какво ще кажеш? Ако такива думи стоят в началото на отделно просто изречение, пред тях се пише запетая: Той искаше да дойде, обаче се разболя.

- За отделяне на особените части на изречението.

* а/ Обстоятелствени пояснения освен в случаите, когато са в началото на изреченаието, например: По дърветата, отрупани с цвят, бръмчат пчели. След няколко дни пак ще те потърся.
* Думи и изрази, пред които стоят съюзи както и, и то и други подобни / с ясно изпъкващ смисъл на обособени елементи в изречението/, се отделят със запетая не само в началото, но и в края, ако след тях продължава същото просто изречение: Градината, както и улицата, беше покрита с дебел слой космичен прах. Същият израз в следващото изречение няма вметнат характер и затова не се пише запетая след него: Градината, както и улицата бяха покрити с дебел слой космичен прах.
* Еднородни части, свързани с обяснителен съюз или, т. е., сиреч се обособяват, например: След два дена, т. е. в неделя, ще продължим.

Забележка:

Пред съюзите и, или се пише запетая, когато тя трябва да затвори някой вметнат или обособен израз.

- За отделяне на частиците да и не, употребени самостойно в изречението, например: Да, вярно е. Не, не е вярно.

* В рамките на сложното изречение запетаята се употребява за отделяне на влизащите в него прости изречения помежду им.
o Пред просто изречение, което започва без съюз, например: Който не работи, не трябва да яде.
o Пред просто изречение, което започва със съединителен или подчинителен съюз като но, а, обаче, ала, то, пък, ако, ето защо, затова, че, или, понеже, защото, като че /ли/, сякаш и др.

Забележка:

В изречения, които съдържат повторителни съюзи и – и, или – или, ту – ту или др., запетая се пише в началото на всяко отделно просто изречение, например: Майка му, ту го галеше, ту го милваше, ту му пееше.

* Пред просто изречение, което започва с относително местоимение или наречие като който, какъвто, чийто, когото, където, колкото или др., например: Стигнахме на мястото, където щяхме да нощуваме.

Забележки:
o При сложни съюзи като само че, ето че, в случай че, макар да, при все че или др. запетаята се пише пред първата им съставна част, например: Планът е добър, само че трябва да го изпълним.
o Наречия тъй пред съюза че, както и др. могат да принадлежат към главното изречение; в такива случаи запетаята се пише след тях, например: Запомних го тъй, че никога няма да го забравя.
o Ако пред съюза, относителното местоимение или наречие стои друга дума или словосъчетание от същото просто изречение, запетаята се пише в началото на изречението, например: Стигнахме до една планина, в подножието на която течеше буйна река.



* Когато подчиненото изречение е вмъкнато между частите на главното, то се огражда от двете страни със запетая, например: Мисълта, че ще замине, го радваше.

Забележка:

Когато подчиненото изречение със съюз да пояснява съществителното име, не се отделя със запетая нито в началото, нито в края, например: Мисълта да замине веднага не го напускаше.

* Когато някой вметнат израз, ограден с тирета или скоби, разделя такива части на изречението, между които следва да се пише запетая, тя се поставя пред второто тире или след скобите.

* Не се пише запетая за отделяне на прости в рамките на сложни изречения в следните случаи:
o Пред съюза и, употребен еднократно.

Забележки:
+ Пред съюза и може да се постави запетая в редки случаи, когато това е необходимо за по-ясно означаване на смисъла или се налага от интонацията, например: Оставете на мира хората, и те имат човешки права. – Идете там, и ще се уверите с очите си.
+ Пред съюза и се пише запетая, когато тя е необходима за ограждане на предшестващо подчинено изречение, вметнати или обособени думи, например: Гостите бяха посрещнати от господин Янчулев, кмета на гр. София, и от представители на общините в града.
+ Пред съюза и не се поставя запетая, когато той свързва съподчинени изречения, например: Свърших най-после работата, която ми беше възложена и за която мислех постоянно. – Разбрах, че вече съм свободен и мога да продължа работата си.



o Пред съюза да, употребен еднократно, например: Вън се зачу да свири хармоника.



Забележка:
o Съподчинени изречения, които започват със съюза да, се отделят помежду си със запетая, например: Искам да остана тук, да започна някаква работа, да припечеля някой лев.
o При повтаряне на съюза да в последователни, подчинени едно на друго изречения, не се пише запетая, например: Исках да го помоля да ми услужи.
o Пред съюза да се пише запетая, когато тя е необходима за ограждане на предшестващо подчинено изречение, вметнати или обособени думи, например: Премиерът се опитваше да убеди хората, недоволстващи от покачването на цените, да не купуват, но по-скоро да гладуват.
o При сложни съюзи за да, без да, преди да и др., запетая се пише пред предлога, например: Отиде си, без да каже нищо.
o Когато съюзът да не стои в началото на просто изречение, то не се отделя със запетая, например: Капитанът заповяда всички моряци да излязат на палубата.



o Пред непреки /косвени/ въпроси /подчинени въпросителни изречения/, например: Първата ми дума беше да попитам имам ли известие от родителите си. – Рамбо се чудеше отде се взе у нея тази сила.



Забележки:
o Допуска се употреба на запетая пред косвен въпрос, когато той стои след местоимението това или след съществително, например: Резултатът зависи от това, дали ще получим помощ навреме. – Смущаваше го въпросът, дали не се е издал с плахото си поведение.
o Когато косвеният въпрос стои в началото на сложното изречение, той се отделя със запетая от главното: Дали това беше вярно, той още не знаеше.



o Между два съюза, поставени един след друг като но ако, а когато, но тъй като, но щом, но който и пр. например: За това и не стоеше много вкъщи, а когато/не: ...вкъщи, а, когато/ беше там, поръчваше да казват, че го няма.



Забележка:

Не се пише запетая също и между съюз и следващо деепричастие или причастие, употребено като обособена част на изречението, например: Той искаше да изглежда сериозен, но спомняйки /не: ... сериозен, но, спомняйки си/ си за случилото се, отново избухна в смях.

o Пред относително местоимение и наречия и пред съюзи, когато пред тях стои уточняващо наречие като само, едва, чак, даже, тъкмо, именно и др. или отрицание не, например: Това може да разбере само който го е преживял. – Дойдох при тебе именно за да ти помогна. – Попитах не защото не знаех.
o Пред изрази като който и да е, колкото е възможно, когато и да било, кой знае и др. подобни, например: Нямаш право да обвиняваш когото и да било.

4. Точка и запетая

Точка и запетая се пише, за да се отделят по-ясно по-големи синтактични цялости в изреченията, вътре в които обикновено се среща запетая или друг отделителен знак. Това става главно в следните случаи:

* За отделяне на по-самостоятелни по смисъл части в състава на сложното изречение.
* За отделяне на успоредни по строеж и по смисъл части в сложни изречения, например: Канят ли те – яж; гонят ли те – беж.



4. Тире

Тирето е знак с по-свободна употреба. Обикновено се пише в следните случаи:

* На мястото на думи, които се подразбират, например: Честният получава похвала, а нечестният – гняв и наказание.
* Пред пряката реч на всяко отделно лице при диалог.
* След пряка реч /независимо дали в началото й има тире или кавички/, когато след нея следват пояснителни думи от автора. Ако след пояснителн
Back to top
View user's profile Send private message AIM Address Yahoo Messenger MSN Messenger
Author Message
Lqqchinko
AdministratoR
AdministratoR


Joined: 05 Mar 2007
Posts: 14

PostPosted: Wed Mar 07, 2007 4:34 am    Post subject: Reply with quote

Ще го прочета,но някои друг път Razz
Back to top
View user's profile Send private message
Display posts from previous:   
Post new topic   Reply to topic    .::SkyNet.CoM::. Forum Index -> Наука All times are GMT
Page 1 of 1

 
Jump to:  
You cannot post new topics in this forum
You cannot reply to topics in this forum
You cannot edit your posts in this forum
You cannot delete your posts in this forum
You cannot vote in polls in this forum

© 2007-2008 Informe.com. Get Free Forum Hosting
Powered by phpBB © 2001, 2002 phpBB Group
 :: 
BBTech Template by © 2003-04 MDesign